Изграждането на тенис клуб е лоша инвестиция. Грубите сметки показват, че възвръщаемоста е 20-50 години. Поради това ентусиастите в този бизнес обикновено търсят готови обекти под аренда или концесия, което донякъде обезмисля дългосрочните планове за развитие и растеж. Въпреки това, нека се поставим на мястото на един млад концесионер, с романтичната идея да създаде най-добрата тенис школа в България.
Нашият нахъсан арендатор е намерил хубава база с примерно 4-5 корта, сключил е договор за 10г и започва да наема персонал. Намира си кортаджия, няколко треньора и сам продава кафе и вафли. Година или две по-късно разбира, че тази работа не е толкова проста. Честито – със случайна клиентела за кортовете от любители и треньорите и малко оборот от кафето той успешно е създал следващият безидеен тенис клуб в България.
Опитва някакви промени – прави турнири, купува балон за зимата, дори назначава на работа щатен треньор. Нещата продължават да не вървят. Треньорите и клиентите идват и си отиват, разходите се трупат, а детска школа все още няма. Къде бърка нашият герой?
Първата грешка на тенис-предприемачът идва от общоприетата (но неправилна) представа, че клубът – това са тенис кортовете, съблекалните и кафето. Тоест базата. Няма по-голяма заблуда. Ако идеята е да бъде създадена школа или академия, това означава учебно заведение. Организация с установени правила, екип от преподаватели (треньорите) и програми за обучение. Живи хора в реални процеси, не тухли и шамот.
Втората грешка е подценяването на ролята на екипа. Всъщност екипът е най-важното нещо за клуба. Спомням си един случай в София, когато собственикът на тенис клуб ми сподели, че имал 5-ма треньора, работещи на 4 корта “за да имало конкуренция”. Сериозен автогол е да създадеш вътрешна конкуренция за кортове или клиенти в рамките на собствения си екип. Или пък да оставиш нещата на самотек – без регулярни срещи и разговори. Без комуникация. Да не забравяме, че развитието на персонала (квалификация) е отговорност на ръководството.
Третата голяма грешка е правилата в клуба и тренировките да бъдат налагани с наказания. Ако персоналът не иска да работи както мениджърът си представя, проблемът е в мениджъра. Ако треньорът ползва физически наказания за да налага дисциплина, по-добре го освободете. Тоягата е средство от миналото за нашия спорт.
Просветлението, което се очаква да озари бизнесмена, е относно същността на тениса – спорт за отворени умения. Не е художествена гимнастика, не е плуване. Спорт с безкрайно много различни ситуации и противници. Повторенията на идеално подадена с ръка топка и строгите напътствия от треньора няма да помогнат много. “Правенето на техника” е меко казано събиране на пари от клиентелата. Да припомним – в тениса различаваме 4 основни насоки за развитие: техника, тактика, физика и психика. За успешен бизнес обаче имаме нужда от следния приоритет:
1. Психика – особено в частта си за МОТИВАЦИЯТА, защото растежът на клиентелата зависи от степента на мотивация в и за тренировки
2. Тактика – игрови ситуации, тактически намерения и вземане на РЕШЕНИЯ
3. Техника – обслужва тактиката
4. Физика – обслужва горните
Мислейки логично, мениджърът ще създаде и развива екип, който се грижи най-вече за мотивацията и тактическото развитие на клиентите. След това ще открие, че за децата мотивация означава забавление и игра в група. Ще насърчи финансово работата на треньорите в големи детски групи за начинаещи и по-малки фокус групи за състезатели. Ще ограничи индивидуалните тренировки, особено за деца. Проблемът с индивидуалните занимания е, че са скучни и не предполагат вземане на решения (треньорът ти казва какво да правиш и даже не смееш да питаш защо).
И тогава ще дойде трудното… Как да поддържаме такава организация (със забавни уроци в групи) и все пак да сме сигурни, че децата се развиват?Решението е създаване на клубна методология и система от процеси, която осигурява наблюдение на случващото се в тренировките. Още позната под името система по качество. Само така се гарантира непрекъснато подобряване на уменията на трениращите.
Веднъж създадени, процесите би трябвало да гарантират:
– посрещане на нови клиенти, разпределяне по треньорите и вкарване в програма за обучение с ясно разписани цели и срокове
– точен график на тренировките, достъпен за всички
– план на тренировката (стъпка по стъпка) в зависимост от текущата група- постигнати цели и персонални оценки от треньора
– екипна комуникация, както и срещи с родители и клиенти
– ниво на прозрачност (например информация автоматично публикувана на сайта на клуба и социалните мрежи) с елемент на маркетинг
Накратко казано – тенис клубът от нов тип ще изглежда за децата място забавно и интересно, за родителите – професионално учебно заведение с нива и оценяване от отговорни треньори-преподаватели, за чиято мотивация и развитие пък се грижи ръководство с ясни организационни цели.
