За никого не е тайна, че след някъде около 14-15г се наблюдава отлив от спортните дейности дори при талантливите деца. Статистиката за страната е печална – през 2015 под 100000 деца са били физически активни, а училищата развиват само 8 вида спорт (най-често и благодарение на доброволство сред учителите). Вероятно сега ситуацията е още по-печална, затова статистика няма.
Тенисът не е изключение от общата картина. Лично познавам няколко държавни шампиони, които се отказаха. На директния въпрос за причините, тези момчета или момичета простичко казват “Омръзна ми” или “Не виждам смисъл”.
Като треньор по тенис на деца, ще формулирам няколко основни фактора за отказването. Надявам се личното ми мнение да бъде отправна точка и начало на дискусия.
Тенис клубът – моят (не)приятел
За разлика от футбола, тенис може да се играе само в тенис клубове (за съжаление общински игрища за безплатно ползване има на малко места). Организацията на детска школа е сложна задача за пост-тоталитарното мислене на управленско ниво, също както се получава и във футбола. Резултатите съответно са подобни. Треньорите са оставени да работят с децата както намерят за добре. На практика тренировъчни процеси не съществуват (с малки изключения).
Когато избирате клуб за своето дете, опитайте да проучите:
- има ли постоянен целогодишен график на заниманията и удобен ли е за ученици. Отиграват ли се загубените часове?
- клубът организира ли други събития (вътрешни турнири, рожденни дни, празници), в които децата могат да участват безплатно и доброволно
- съществува ли система на работа (нива, правила, програми) и обратна връзка към родителя за развитието на детето
- изгледайте групово занимание – колко често децата играят с топка (плътност), чакането на опашка е лош знак
Този списък разбира се не е изчерпателен. Времето за пътуване до/от клуба и условията в базата също са много важни.
Тенис треньорът с главно Т
Ще го кажа направо – дисциплина не означава учител да крещи на ученик заплашително. В такава ситуация има само един виновен и това не е детето. Остарелите методи на тренировка, наказанията и авторитарният стил са голям проблем за мотивацията на децата. Бих казал – основният проблем. Може в близкото минало да е било нормално да ошамариш калпазанин. Сега не е. Подскоци, клякания и обиколки за недостатъчно старание нямат място в съвременната детска школа. Ако се чудите как треньорът може да накаже лошо поведение, ето как – предупреждение, временна изолация и отстраняване от тренировка. Ако занятието е забавно (както и трябва да бъде), тези три степени вършат чудесна работа.
Ранното търсене на успех руши мотивацията
Ако искате да съсипете и без това малките възможности за спортна кариера на детето си, амбицирайте го да побеждава на всяка цена във всеки турнир. Под 10 годишна възраст трофеите, ранкинга и индивидуалните успехи не бива да изместват фокуса в тренировките – непрекъснато подобрение в технически/тактически/физически/психически план. Тенисът е училище за начин на работа, не е платформа за социален статут и инстаграм слава. Което ни води до…
Концентрацията на тинейджъра
Концентрацията започва да страда в тинейджърските години защото се търси социален статут и внимание – например чрез социалните мрежи. Времето започва да не стига. Приоритетите се променят. Оценките в училище се влошават, а спортните занимания може и да спрат. Особено когато не са забавни. Около 14-15г възраст е нормално децата да са избрали своя спорт и наистина е жалко, ако загубят интерес.
Отговорността юношите да продължат да играят тенис е разделена между ръководството, треньора и родителя. Детето ще обича спорта, ако намери своята среда в клуба. А среда означава едно – забавни уроци и постоянна комуникация в екипа.
